Парламентът прие на второ четене промените в Семейния кодекс, с които

Парламентът одобри на второ четене измененията в Семейния кодекс, с които се дава опция за по-лесно оборване на бащинството.

Претендиращият за родител ще може да апелира припознаването, направено от различен, в период от една година, откакто научи за него, само че не по-късно от навършване на пълноправие на детето.

Досега срокът започваше да тече от момента на узнаване на раждането на детето, като брачният партньор по хипотеза се смяташе за татко на детето, в случай че то е родено в брака или по-малко от 300 дни след прекратяването му.

С помените се дава опция и детето да оспори бащинството след навършването на 14-годишна възраст. 

Съдът ще взема решение разногласието всъщност при ценене на най-хубавия интерес на детето.

Приетите промени провокираха полемики в Народното събрание, оповестява БНР.

Според депутата Юлиан Ангелов от „ Обединени патриоти “:

„ Отваряйки малката врата за сходни решения, които да прави българския съд, от ден дневно ние ще навлезем в една друга идеология, една друга сфера, на едни организации, които постановат разнообразни модели на общество, тези, които са обичайни за България и за европейските страни “.

Любомир Талев - шеф на Дирекция „ Съвет по законодателството “:

„ Поставя се само по обвързване за съда да има поради и това събитие при решение на разногласието “.

Десислава Атанасова от ГЕРБ дефинира като „ неточно “ мнението на патриотите:

„ Уреждаме една-единствена догадка и изключение, и то в резултат на дело в Европейския съд по правата на индивида “.

И двете промени са инициирани след неоправдателни решения на България в Европейския съд за правата на индивида в Страсбург.

При едно от делата съдът заключава, че законодателството на България не дава задоволително благоприятни условия за биологичните татковци да предявят правата си, откакто децата към този момент са били припознати от други